СЧЕТОВОДЕН ПОДXОД ЗА ОБЕЗЦЕНКА ПО МСФО

Организацията на счетоводното отчитане на финансовите активи в момента се ръководи от МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване – модел, базиран на претърпяната загуба:

n признават се загуби, възникнали от минали събития, но не бъдещи такива;

n изисква се голяма доза субективизъм; n стандартът е базиран на принципи; n има изискване за обективно свидетелство за обезценка.

Проблеми, които могат да бъдат формулирани – признаване на загубите „too little too late“ (много малко, много късно; прекалено малко, прекалено късно); съществува конфликт с надзорната перспектива, която е базирана на очакваната загуба; този подход е процикличен.

Както вече посочихме, новият МСФО 9 предоставя насоки за класификация и оценка на финансовите активи и пасиви; за отчитане на хеджирането и най-важното напълно нов подход за счетоводна обезценка, която се основава на очакваните кредитни загуби (ECL), вместо на възникналите загуби (IL – incurred loss). 

Новини от страната и чужбина

Fibank подкрепя турнето на "Легендите"
Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица
Мнения за нашия екип
Лъжата за втория фалит при Тодор Живков: Братска съветска помощ ни измъква от тежката криза 

МСФО 9 изисква категоризация на всички финансови активи в три фази/степени (three stages)¹⁷ на кредитен риск, за целите на оценката на очакваната загуба и в зависимост от степента на кредитен риск. Във фаза 1 ще попадат активи, оценявани по амортизирана стойност (АС), вкл. дългови инструменти, оценявани по справедлива стойност в друг всеобхватен доход, които в момента на първоначалното признаване са извън зависимостта от степента на кредитния риск. За този етап няма събитие, което да е пряко свързано с възможни бъдещи загуби по портфейла, затова активите ще се обезценяват на портфейлна (колективна) основа, а резервът от обезценка ще се формира на базата на очакваните загуби за следващите 12 месеца (така ще се получи съчетание с изискванията на Базелската рамка), а не за целия срок на кредита. Във фаза 2 ще се включват активи, за които от момента на първоначалното признаване е настъпило значително влошаване на кредитното качество, но то не трябва да се свързва с индивидуалното обезценяване на конкретни активи (настъпили са събития, пряко свързани с възможни бъдещи загуби по портфейла, но не по конкретни кредити; няма обективно доказателство за кредитна обезценка). Преминаването във фаза 2 е предизвикано от относителната промяна в кредитния риск, а не от абсолютния кредитен риск към датата на отчитане. Резервът по този етап също ще се създава на колективна (портфейлна) основа и ще се определя въз основа на загубите за целия оставащ срок (LT – Lifetime) на кредитите от портфейла. Фаза 3 включва активи, за всеки от които в бъдеще се очакват загуби; настъпило е влошаване на кредитното качество, но това влошаване е свързано с конкретни активи; налице е обективно доказателство за кредитна обезценка. И тук резервът ще се създава въз основа на очакваните загуби за целия оставащ срок (LT) на кредита, но загубите ще се оценяват не на портфейлна основа, а на индивидуална основа (по конкретни кредити).